Pinus sylvestris - Бял бор

Произход: Белият бор е вид бор расзпростиращ се от Евразия, вариращ от Западна Европа до Източен Сибир, на юг до Кавказките планини и Анадола и на север до добре в Арктическия кръг в Скандинавия.

У нас белият бор се среща естествено главно в Рило-Родопския планински масив, по-ограничено и в другите планини. В Стара планина са запазени само единични дървета. Освен естественото разпространение, белият бор е най-широко култивираният наш иглолистен вид. Предпочита по-големите височини в планината – от 500 до 2200 m надморска височина. 

Хабитус: Стъблото му е право, красиво и стройно. Високо е до 50 m и дебело до 1,5 m. Клоните му са разположени на пръстени (прешлени), по които може да се преброят годините му. Белият бор живее до 600 години. Старите борове имат дебела и напукана тъмнокафява кора, а младите борчета — тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото кората е по-светла и изглежда олющена.

Листа: Игличките му са дълги до 7 cm, сиво- зелени, по- рехави, усукани около оста си и са разположени по две върху специфични скъсени клонки, наречени брахибласти, които обхващат основата на иглиците като къса тръбица. Белият бор е вечнозелен, защото игличките му остават по клончетата до пет години и не опадат всички едновременно в една година.

Плодове: Борът цъфти през април и май. Тогава се извършва опрашването. Пъпкиоте са засмолени. Шишарките са дълги 2- 7 см. и имат сив пръстен около пъпшчето, узряват през втората година. Така на едно и също борово дърво могат да се видят и сухи, и зелени шишарки. Характерна тяхна особеност е, че върховете им сочат навътре, в посока към основата на съответния клон/центъра на дървото.  Люспите им изсъхват и се отварят чак през третата година, когато семената узреят. Снабдени са с ципесто крилце, което им помага да летят, подети от вятъра, и да се засяват сами.

Местообитание: Видовете се срещат предимно на по-бедни, пясъчни почви, скални извори, торфени блата или в близост до горската граница. На плодородни места белият бор се конкурира с други, обикновено смърчови или широколистни дървесни видове.

Използване: Белият бор се използва широко в строителството и медицината. От смолата след химическа преработка се получават терпентин, колофон, катран, а от дървесината – хартия и изкуствени влакна, от които се тъкат платове. Младата кора се използва за щавене на кожи. С борови шишарки вълнатасе боядисва тъмносиньо. От семената се получава безир, с който се полират мебелите.

Особености: